Нуждае ли се икономиката от разбиване на доверие?

Стандартният съвет на икономистите по отношение на съсредоточената пазарна власт е, че тя е неефективна, несправедлива и би трябвало да бъде разрушена или контролирана. Стандартният отговор на съсредоточените промишлености е, че те са просто свръхефективни в бизнеса, който вършат.

Но какво ще стане, в случай че съсредоточеният бизнес е самите икономисти? Проучване документира „ висока и възходяща “ централизация на носители на Нобелова премия в шепа топ университети в Съединени американски щати: повече от половината от комбинираното им време в кариерата е прекарано единствено в осем стопански факултета. Еквивалентните ограничения за други дисциплини, от естествените науки до филантропичните науки, вървят в противоположната посока.

Има и други признаци, че стопанската система се трансформира в първокласен затворен магазин: шепата списания, настоящи като пазачи за прогрес в кариерата, са значително следени от икономисти от същите висши отдели, които също непропорционално минават през въртящите се порти в работни места за основаване на политики.

Тази картелизация може да има аргументи, сходни на концентрацията другаде, от динамичността на „ суперзвезда “, задействана от осведомителните технологии, до наклонността финансовото преимущество да се комбинира. Но води ли това до загуба на запаси и по-ниска продукция, както на други пазари?

Има доста неща, които стопанската система прави добре. През предишния век това доста усъвършенства способността на държавните управления да ръководят бизнес цикъла и да лимитират повишаването на безработицата. Неговото гледище върху логическите причини и деликатното потребление на (макар и постоянно несъвършени) данни може да държи публичната политика виновна по метод, по който никоя друга обществена просвета не може.

И въпреки всичко няма дефицит на рецензии към вратата на специалността: от неговия срамен групов крах да забележи зараждащата се световна финансова рецесия и прекомерно бавната паника за неравенството или търсенето на ренти, до несъразмерната му убеденост, че хората работят в техен осведомен интерес и голямо разминаване сред това по какъв начин икономистите и необятната общност мислят за стопанската система. Въпросът е доколко тези дефекти са породени от институционална централизация.

Със сигурност има учредения да се каже, че тясното наблюдаване и стръмната подчиненост на авторитет предизвикват груповото мислене, следено от самоусъвършенстващо се свещеничество. В края на краищата самата стопанска система има модели – от осведомителни каскади до стадно държание – обясняващи по какъв начин главното въздействие на малко на брой може да закрепи по-ниски резултати. Когато кариерните тласъци и общественият напън концентрират въздействие в дребна група, нито огромните политически неточности, нито дребните персонални злоупотреби би трябвало да изненадват никого.

Разбира се, елитните институции имат своите дисиденти: Дани Родрик (Харвард) по търговия и финансова либерализация, Рагурам Раджан (Чикаго) за финансовата дерегулация или Ричард Талер (Чикаго) за това по какъв начин хората не се държат като икономистите обичайно ги моделират.

И въпреки всичко тези изключения значително потвърждават правилото: техните прозрения бяха значително отхвърлени от връстниците им, до момента в който доказателствата не станаха неопровержими. Що се отнася до по-широките различия – като разделянето „ солена вода – сладка вода “ в макроикономическата политика – те са строго лимитирани в границите на признатите методологии.

Географското владичество също има значение. Когато пътят за въздействие даже на неамерикански икономисти минава през висшите американски департаменти, сигурно се пропуща някаква опция за конкуриращи се интелектуални обичаи.

Казва се, че триумфът има доста родители, до момента в който неуспехът няма нито един. Обратният е казусът с икономическата специалност: нейните дефекти са това, което икономистите биха нарекли „ каузално свръхдетерминирани “ – доста фактори могат да бъдат отговорни. По-малко съсредоточена стопанска система може просто да значи по-разпръснат неуспех. Все отново си коства да се придържате към правилото, че по-плуралистичните системи са по-добри и по-бързи при самокоригиране, както в бизнеса, по този начин и в производството на познания.

Писма в отговор на този публицистичен коментар:

/